21.02.2018 г.

Кърт Волкер: „Джавелините” са само част от американската помощ за Украйна

Бившият посланик на САЩ в НАТО и специален представител на САЩ за решаване на конфликта в Украйна: за международната миротворческа мисия в Донбас, бъдещето на Минските споразумения, военната помощ за Украйна, украинската вътрешнополитическа ситуация и очакванията, свързани с Русия.

В момента Кърт Волкер несъмнено е най-добрият западен специалист в областта на руско-украинския конфликт. „Нормандският формат” с участието на Германия и Франция от миналата година намали интинзитета на своята дейност, като междувременно САЩ започнаха да изпълняват ролята на главния посредник в диалога между Киев и Москва.



По време на Мюнхенската конференция за сигурност с него разговаря Сергий Сидоренко от украинското електронно издание Європейска правда.


Трябва да разкъсате този кръг

– На какъв етап са преговорите за миротворците? Като че ли към настоящия момент тази идея „умря”. Дори нашият посланик Елченко заяви в едно свое интервю, че не трябва да се надяваме на прогрес. Съгласен ли сте с него?

– При обсъждането на миротворците всичко се върти около едно принципно решение, което трябва да вземат руснаците. Всичко зависи от това, дали Русия ще се съгласи да изтегли войските си от Донбас и да позволи на силите на ООН да вземат под свой контрол въпросите на сигурността. И когато това се случи – тогава ще дойде ред на Украйна да изпълнява задълженията си съгласно Минските споразумения – провеждане на местни избори, даване на специален статут и т.н.
В момента наистина не виждам основания да се надявам, че Русия е готова да го направи.
Но през януари имах една доста продуктивна среща (със Сурков, представителя на руския президент на преговорите за Украйна – ЄП), на която ние много ясно изложихме нашата позиция: ако Русия наистина иска мир в Донбас, то една миротворческа мисия представлява именно механизмът, който е нужен. Руснаците отговориха, че имат някакви конструктивни идеи и разчитам, че ще ги чуем през март.
Така че не бих прибързвал със заключението, че идеята е мъртва.
Очаквам предложенията на РФ.

– Но сега виждаме, че руснаците не искат да вървят по този път. Трябва ли изобщо да се придържаме към идеята за миротворческа мисия? Или може би е по-добре да забравим за нея и да търсим някаква алтернатива?

– Да започнем оттам, че не трябва да забравяте за „Минск”. Именно Минските споразумения, ако бъдат изпълнени изцяло, ще ви върнат вашата територия! Целта и на Украйна, и на САЩ е възстановяване на териториалната цялост на Украйна, а за тази цел ви е необходим „Минск”.
Друг е въпросът, че „Минск” съществува вече три години и половина и вие през цялото това време се въртите в кръг. Руснаците настояват за политически стъпки от страна на Украйна, включително за избори. Но вие не можете да направите тези стъпки, ако не можете да осъществите достатъчен контрол (в окупираната част на Донбас – ЄП), който ще може да гарантира сигурността. Същевременно Русия не се съгласява да отстъпи контрола, докато не бъдат проведени избори.
Така че на вас ви трябва нещо, което да разкъса този кръг. Тази роля могат да изпълнят миротворците, които да гарантират сигурността, без Русия да предаде контрола на Украйна.

– А знаете ли как обикновените украинци възприемат „Минск”?...

– Естествено!

– … Минските споразумения  са „нещо, което забранява на нашите войници да стрелят по врага”.

– Не мисля, че „Минск” пречи на войниците да стрелят, пречат им руските войски в Донбас, нали така?
Разбирам разочарованието от това, че Минските споразумения не постигнаха успех.
Но също така трябва да сте наясно, че не съществува успешен военен вариант, който да ви позволи да си върнете вашата територия. Това може да доведе само до една голяма война, която със сигурност не е в интерес на Украйна.

К. Волкер в Донбас
Снимка: Цензор.НЕТ

– Като че ли политиците също не вярват в Минските споразумения и затова те не се споменават нито веднъж в новия закон за реинтеграцията на Донбас.

– Основната идея на този закон е да уреди провеждането на военните действия. Това, че тези действия три години след началото им все още бяха наричани „антитерористична операция”, е някаква фантастика. Случва се друго: украинската армия защитава земята си от въоръжена агресия. Това е чисто военна операция и е важно това да бъде обозначено и в правен аспект.
И не съм сигурен, че трябва да споменавате Минските споразумения във всеки закон. Защо? Украйна е подписала „Минск”, признава необходимостта да бъде изпълнен, когато се създадат условия за това. И това е достатъчно.


Надявам се на периода след изборите в Руската федерация

– Добре, да поговорим за изпълнението на Минските споразумения. Какво трябва да се направи, за да започнат те да действат?

– За тази цел Русия трябва да реши, че тя иска мир в Донбас. В момента Русия не е приела такова решение, но аз се надявам, че с времето ще го приеме.
И когато това се случи, трябва да бъдат създадени условия, при които ще могат да бъдат изпълнени Минските споразумения. Точно затова е нужна миротворческата мисия! Трябва да бъдат отзовани руските войски, да бъде дадено съгласие за наличието на миротворци, да им се разреши контролирането на границата и на местата, където се съхранява оръжие. И ако всичко това бъде направено – тогава Украйна ще трябва да изпълни своята част от Минските споразумения – да проведе местни избори, да обяви амнистия, да одобри специалния статут на тези райони.
Да, сега „Минск” не търпи никакво развитие, но всичко може да се промени веднага, след като Русия реши, че би било добре тези споразумения да бъдат изпълнени.

– Но какво може да подтикне Русия към приемането на подобно решение?

– Основният мотив е, че настоящата ситуация не носи на Русия никакви плюсове, не е изгодна за нея.
Русия иска да получи в Украйна власт, лоялна към Кремъл, и по-добро отношение към себе си в украинското общество, иска да види Украйна като част от „голямото славянско семейство”. Но фактически се случва точно обратното: заради руската окупация всъщност в Украйна се укрепва украинската самоидентичност и се засилват прозападните настроения.
Плюс това, Русия вече плаща значителна цена за действията си в Украйна – имам предвид санкциите на ЕС и САЩ, средствата, които тя изразходва за гражданското управление (в окупираните райони на Донбас – ЄП), военните разходи, репутацията на страната, човешките загуби, загиналите руснаци.
Така че Русия наистина губи от участието си в конфликта, без да има някакъв позитив.
Освен това, сега решихме да предоставим на Украйна оръжие за отбрана.
И затова се надявам, че в някакъв момент в Москва ще стигнат до заключението: въпреки че това противоречи на дългосрочната цел на Русия, но тактически е най-изгодно за тях да прекратят окупацията и да възстановят целостта на Украйна.

– Споменахте, че разчитате на нови предложения напролет. Това свързано ли е с изборите в РФ?

– Изключително нереално е да видим някакви промени преди изборите. Ето защо се надявам на периода след изборите.



Украйна ще купува въоръжението, което й липсва

– Между другото – относно въоръжението. В Украйна се говори преди всичко за „Джавелините”. Така ли е?

– Това е доста опростено виждане, става дума за много по-значителна помощ.
Да, „Джавелините” ще бъдат част от тази помощ, но се предвижда много повече.
Целта ни е да запълним празнините във въоръжението на украинската армия, като увеличим способността на въоръжените сили да защитят своята територия.

– Украйна ще получава безплатно това въоръжение или ще й го продавате?

– Това ще бъде комбиниран подход. Продължаваме да оказваме и безплатна помощ, но същевременно Украйна получава правото да купува въоръжението, което й липсва.

– Съществуват различни мнения относно това решение. Аз лично съм благодарен на американското правителство за неговата подкрепа, но, например, според доклада на Мюнхенската конференция  тази стъпка „не е в състояние да реши конфликта”.

– Става дума за различни задачи. Не е поставена задача да бъде върната територията с това оръжие или да бъде решен конфликта – за тази цел съществуват дипломатически преговори, за тази цел преговаряме относно миротворческите сили.
Задачата е да се помогне на Украйна да се защитава възможно най-ефективно. Украйна е атакувана. Тук тече гореща война. Украински войници загиват всяка седмица.
Като независима държава Украйна има право да се защитава и ние можем да подкрепим способността й да се отбранява.

– Авторите на доклада казват, че това само „ще циментира сегашната патова ситуация” в Донбас.

– В конфликта нямаше никакви фундаментални промени в продължение на три години – не знам дали това не означава, че той всъщност вече е „циментиран”. И между другото, превръщането на Донбас в „замразен конфликт” също е неприемлив вариант, който няма да задоволи никого, никой няма да спре в тази точка.
Надявам се, че в крайна сметка конфликтът ще бъде решен. Но подчертавам – при всички положения не е възможно той да бъде решен с оръжие.

И също така няма да е възможно да бъде решен, ако оставите всичко така, както е сега.
Задачата ни е да направим така, че в крайна сметка всички да спечелят от решаването на конфликта – и жителите на Донбас, включително рускоезичните, и жителите на останалите области в Украйна – и рускоезични, и украиноезични. Да могат Украйна и Русия да възстановят нормалните си отношения. И Русия също да спечели – санкциите, свързани с „Минск”, ще бъдат отменени.

– Вярвате ли, че Украйна и Русия могат да възстановят довоенните си отношения?

– На този въпрос трябва да отговорят самите украинци. Само ще отбележа, че сметките на Русия сериозно са се объркали, когато е започнала този конфликт – за нея е било учудващо осъзнаването на начина, по който украинците реагираха на нахлуването на Руската федерация.
Затова наистина е трудно да си представим, че след конфликта Украйна някога ще бъде същата като преди.


Няма някакво просто разделение в украинската политика

– Държавният секретар Рекс Тилърсън, който е от най-цитираните американски официални лица по въпросите за Украйна, казва, че „няма смисъл да се защищава тялото на Украйна в Донбас, ако тя е изгубила душата си в корупцията”. Тази фраза все още ли е валидна?

– Това наистина са важни думи. Мисля, че в Украйна няма нито един човек, който да каже: „Направихме всичко, корупцията вече е преодоляна”. Разбира се, че не, проблемът остава. Да, Украйна наистина има сериозен напредък в това отношение. Бяха направени много реформи, но още повече предстоят.
Имам предвид по-специално Закона за антикорупционния съд. Проектът на този закон вече е в парламента и съм сигурен, че в него ще бъдат внесени промени и подобрения и той ще бъде одобрен.

– Порошенко е подложен на жестока критика заради този закон и по-точно заради президентския вариант на законопроекта, който беше критикуван от всички междунанародни партньори. Защо трябва да вярваме, че властта наистина ще иска да приеме този закон?

– Нещата са сложни. В Украйна има голям брой политически играчи и няма някакво просто разделение: например, властта е за приемане на закона, а опозицията се противопоставя, или обратното. Но в крайна сметка трябва да постигнете приемливо ниво на стандарти и принципи по този въпрос. И препоръките на МВФ, ЕС и други партньори показват, че законопроектът трябва да бъде променен.

– Не мислите ли, че властта играе двойна игра и изчаква, докато Западът, както винаги, се откаже от своите изисквания относно антикорупционния съд?

– Би било грешка да се възприеме тази история като спор между Запада и Порошенко. Това не е така.
Този закон е необходим на самата Украйна, не на нас!
Необходим ви е, за да превърнете Украйна в успешна, просперираща държава! Именно за това говори държавният секретар Тилърсън във фразата, която цитирахте.
Антикорупционното законодателство трябва да бъде максимално строго. Украинците трябва да действат решително за приемането му – за благото на собствената си страна.
И не бих казал, че Украйна върви по грешен път. Пътят е правилен, просто трябва да се продължава напред!


Сега главното е да се постигне споразумение с Русия

– Наскоро бившият генерален секретар на НАТО Расмусен представи доклада на Hudson Institute относно миротворческата мисия в Донбас. Предложенията в този документ съвпадат ли с вашите?

– Имах възможността да прочета резюме на този доклад. Това, за което се говори в него, ми изглежда абсолютно логично и съответства на това, за което преговаряме.
Доколкото ми е известно, в пълния текст на доклада има някои подробности, с които със сигурност не мога да се съглася – да речем, с възможността за някакъв „пазарлък” (с Русия – ЄП) по отношение на промените в Украйна и Сирия. Не може да има пазарлък по тези въпроси, това е недопустимо. Но ако говорим за основните показатели, съгласен съм с Ричард Гоуен, експертът от Hudson Institute, изготвил доклада.
Що се отнася до броя на миротворците – той не може да бъде определен, докато не бъде постигнато съгласие относно техните пълномощия и задачи. А по този въпрос все още нямаме яснота.

Зоната на бойните действия в Източна Украйна към 21 февруари 2018 г.
Снимка: Radiosvoboda.org

– Но има някои червени линии, например – необходимостта да бъде контролирана границата.

– Да, обаче по някои важни детайли няма постигнато съгласие. Отправих запитване до Пентагона за възможния размер на мисията и отговорът им беше приблизително следният: „Възможна е мисия от толкова до толкова човека в зависимост от това как ще изпълнявате такава и такава задача”. Напомнете ми какъв брой препоръчва Hudson Institute?

– Ако не бъркам, става дума за 30 000, от тях 5 000 на руско-украинската граница (всъщност  в доклада е посочено числото 20 000 като минимален брой за ефективна мисия, но в изчисленията в текста се споменава също и 50 000 – ЄП).

– Тридесет хиляди – това е в границите, които ми предостави Пентагонът. Може би са малко много, но е възможно и да е точно броят, който е необходим. Това ще зависи от района, обхванат от мисията, и от задачите, които ще стоят пред нея и които все още не са определени.
Така че сега най-важното е постигането на споразумение с Русия.

– Вие многократно сте предлагали това на Сурков и Русия всеки път отказва.

– През януари проведохме много конструктивна среща със Сурков в Дубай. На предишната среща през ноември всичко беше различно – тогава Русия настояваше за някаква „охранителна мисия” (по фронтовата линия – ЄП), която само би задълбочила разделението на Украйна. Този вариант беше неприемлив по принцип. Но в Дубай напреднахме по този въпрос.
Сега очаквам от тях насрещни предложения.


Превод от украински


Няма коментари:

Публикуване на коментар