...Русия загуби културния конфликт с Украйна. А той е компонент на информационната война. Как да го разбираме? Ако някога Украйна бе за Русия братски народ, то днес между двете страни бе изкопана дълбока пропаст. Образно казано. В Украйна отричат всичко руско – от изкуството до стоките в магазина. Русия се превърна в някакво национално табу. На Русия ще й трябват десетилетия, за да върне предишното положение.
 |
| Вячеслав Гусаров |
С него разговаря Константин Николаев.
– Къде е границата между култивираната у нас и на Запад свобода на словото и необходимостта от водене на информационна война, в която, като във всяка друга война, всички средства са позволени, както Русия вече го доказа?
– Свободата на словото и информационната война са различни понятия, въпреки че в основата и на двете стои използването на информация.
Ако разгледаме информационната война като начин за постигане на някакви цели, то тя може да означава просто мероприятия за ограничаване свободата на словото. Вземете нашия опонент – Русия. Две десетилетия информационните механизми за създаване на изкуствено понятие за руските имперски амбиции бяха култивирани и имплантирани в обществото. Да, постигнаха някакъв успех – много руснаци вярват, че Русия постъпи правилно, когато анексира част от украинската територия. На тях просто не им бе подавана друга информация, освен разрешената от Кремъл.
Фактически всички новини и техният анализ минават през държавния филтър. Ако се случва някакво събитие, почти всички новинарски канали показват едни и същи новини с еднакви видеорепортажи и коментари, „извадени от калъп“.
Спомнете си, например, трагедията с Боинга. Многократно повтаряната по телевизията еднотипна информация изгради у руския зрител устойчивия стереотип, че вината е на украинската страна. Помните ли фразата на Гьобелс: една лъжа, повторена сто пъти, се превръща в истина.
Друг пример – опитите да бъде регулирана ситуацията, когато „хуманитарните конвои“ пресичат границата, в Русия се тълкуват като намерение на украинските власти да уморят от глад и да оставят без лекарства населението на окупираните територии.
В тези примери има една обща гледна точка и тя е тази на Кремъл. Алтернативна информация за едно или друго събитие просто няма и на хората не им остава нищо друго, освен да вярват на многократно чуваната версия.
Затова свобода на словото по московски – това е възможността да обсъждаш само чутото по телевизора.
– Във връзка с тази свобода на словото, как могат да се обединят нашите и западните медии, за да противостоят на агресора (за това недвусмислено намекват в Украйна)?
– Всъщност, това вече се случи. По мои наблюдения, това стана след трагедията от 17 юли 2014 г. – след свалянето на Боинга. До тогава информационната подкрепа на западните медии за Украйна не беше толкова активна. Пък и украинската медийна среда работеше некоординирано. Информационната позиция на Украйна беше мъглява.
Очевидно е, че след случилото се всички списания, вестници, канали или сайтове изразиха отношението си към събитието. Плюс важната реакция на международните организации. Така възникна една общност от украински и западни медии, които да се изправят срещу руския агресор.
В действителност, след юли 2014 г. се оформиха достатъчно ясно два вида медии – проруски и проукраински.
– Защо според вас Украйна и до ден днешен си няма своите Кисельов, Толстой, Соловьов (руски журналисти и телевизионни водещи, обществени личности; символи на гласа на Кремъл – бел. прев.)? Дори и по Първи канал на украинската национална телевизия? |
| Дмитрий Кисельов |
– Предполагам, отговорът на този въпрос обяснява информационната ни политика. И недейте да вярвате на онези, които се възхищават на „таланта“ им и смятат, че в Украйна такива журналисти изобщо не могат да се намерят.
Тук въпросът е другаде. Политиката на държавата, която тези пропагандисти представляват, е агресивна по своята същност. Значи и информационната политика на Русия има такъв характер.
Забележете как Дмитрий Кисельов работи в ефир. Спокойно и премерено убеждава, после може да премине към унизителни сравнения, след това привежда специално подбран пример и призовава – „Вижте!“. Това е една от най-простите схеми, по които работи.
Ние от „Информационно съпротивление“ не веднъж сме анализирали изпълненията му. Всяко издание на „Новини от седмицата“ е просто един моноспектакъл. Майсторски подбраните фрази, музикалният съпровод, жестикулирането и креативните видеосюжети превръщат тези програми в един пропаганден видеопродукт. Средно образованите зрители нямат друга алтернатива. Те гледат предаването от начало до край. И вярват на Кисельов.
Пьотр Толстой в своето токшоу „Толстой. Неделя“ акцентира върху разговорите със скандални политици в студиото. Тук се крие една тайна – Толстой разрешава в предаването му да се разиграват сценки на тема „критика на властта“. Но само не и на Путин. Никой не говори лошо за Путин. Жириновски и Зюганов (руски политици – бел. прев.) са чести негови гости и това се харесва на руските зрители. В общи линии предаванията на Толстой представляват словесни престрелки, от които човек запомня само скандалните прояви на някои политици.
 |
| Владимир Соловьов |
Владимир Соловьов преследва горе-долу същите цели като Толстой, само форматът на предаването му е малко по-различен.
Всичко това са примери за агресивна информационна политика – това, към което Кремъл се стреми. Това не е характерно за Украйна, даже и по Първи канал на националната телевизия.
Днес нашата аудитория е достатъчно разтърсена от нестабилната военно-политическа ситуация и смятам, че скандалите с пяна на уста в телевизионния ефир не са подходящи за Украйна.
– Могат ли днес украинските медии достойно да се противопоставят на медийните атаки? Или отдавна са изостанали, а най-голямата битка за умовете на украинците, особено на тези, които живеят в Крим и Донбас, е вече загубена?
– Що се отнася до медийните атаки само като противопоставяне в медиите, то да - определено се научихме да даваме отпор на противника. Текущите събития намират отражение в медиите и нашите журналисти работят достойно.
Но ако говорим за широкия спектър на руската информационна война срещу Украйна, то тук засега сме в по-неизгодна позиция. В началото на юли нашият сайт „Информационное сопротивление“ разкри готвещата се руска информационна операция срещу Украйна под условното название „хуманитарна катастрофа“. Колоната от бели КАМАЗи беше всъщност нейното продължение. Ответната реакция на украинското ръководство бе неефективна.
После бяха разкрити намеренията на руската страна да превърне в една огромна говорилня трагедията с Боинга и пак успяха. И до ден днешен виновните не са намерени.
Освен това разобличихме информационните операции за срива на лятната фаза на мобилизацията. Бяха предприети контра мерки, но със закъснение.
А в началото на октомври анализът на информацията ни показа, че спецслужбите на РФ готвят подривни действия във вътрешността на страната. След седмица 500 войници от националната гвардия се събраха на митинг пред президентството. Отново неефективно.
Украйна не може да разбере, че Крим и окупираният Донбас са резултат от информационната война. Но дори и днес по някаква незнайна причина не бързаме да задържим информационната инициатива в завзетите региони на Луганска и Донецка области. Хората там вече цяла година се намират под мощната преса на руската пропаганда. Наши медии там няма. Ние ги изгубваме с всеки изминал ден. А трябват спешни мерки за възстановяването на украинското информационно поле в Донбас.
...
– Какви нови форми, методи и начини на информационно и психологическо влияние използва РФ във военния конфликт с Украйна? Вас лично какво Ви изненада?
– Методите на информационно-психологическо въздействие си остават традиционни, но се променят сценариите за прилагането им. В началото информационните мероприятия много приличаха на прилаганите по-рано в Абхазия и Южна Осетия. После, обаче, започнахме да забелязваме отлив от „грузинските шаблони“. Очевидно това бе свързано с факта, че украинската страна отхвърли помощта на Русия относно въвеждането на руски миротворчески контингент.
Според мен най-интересните особености на информационните мероприятия на Русия са следните:
Първо: изключително широкото използване на мерки за дезинформация. Незаконното присъствие и участие на руски военен контингент в бойните действия в окупирания регион на Донбас се маскира като учения на границата, използва се демонстративно придвижване на техника, преобличане на военнослужещите от въоръжените сили на Русия в униформата на „опълченци“ или използване на маркировката на украинските антитерористични сили върху своя техника.
Второ: руските спецслужби предварително се бяха подготвили много добре за информационната агресия в интернет и още в самото начало на активните действия в Източна Украйна масово активизираха десетки информационни ресурси в мрежата. При това информационните сайтове открито си сътрудничеха и обменяха информация. Анализът на десетки такива интернет източници потвърди, че всички те са свързани с един общ замисъл и обща цел. Те са свързани в единна система и оказват определено влияние.
Трето: не може да не ни учудва информационната позиция на руското ръководство. В отговор на призива на Украйна и световната общност за изтегляне на руските войски от територията на Донбас и прекратяване на подкрепата за терористите, Путин, Лавров и останалите руски лидери в един глас отричат всички доводи и искат да им се предоставят доказателства. Впрочем, доказателствата, които бяха показани на целия свят, тях някак си не ги устройват. В руското информационно пространство са възприети определени механизми за реагиране на „украинските претенции“.
Четвърто: широкото използване на слухове – от политическите намеци на Жириновски, Захарченко и Стрелков до хорските разговори на автобусните спирки в окупираните градове. Слуховете са източник на паника. И ако в условията на война си способен да управляваш паниката, значи вече си победил.
– Журналистиката и новините (като неин продукт) днес вече са в сферата на интересите на военните. Как трябва да бъде формиран правилният новинарския поток в Украйна, за да може непрекъснато да се дава адекватен поглед върху действителността и да се печели информационната война?
– Това е въпрос на дълга дискусия. Ще се опитам да го обясня накратко.
Има няколко фактора, които определят информационния поток. Първо трябва да се види общата информационна ситуация и да се определят източниците на информация, задействани в медийната игра. При това се взимат предвид резултатите от мониторинга на вече съществуващия информационен поток и тенденциите за по-нататъшното му развитие.
След това трябва да разберем към кого искаме да се обърнем и какво да му кажем. Ние наричаме това целева аудитория и теза. И чак тогава определяме източниците си на информация и създаваме информационния продукт.
Но най-важното се случва след това. Имам предвид, че се изучава как аудиторията реагира на информацията и какви са информационните средства на противника. След това информационните съобщения могат да се засилват, коригират или направо да се спрат.
Няма да разкривам подробности. Разбирате, че не за всичко може да се говори открито.
– Социалните мрежи доказаха, че могат както да съберат хиляди хора на мирни демонстрации, така и да всеят паника сред хората и, още по-лошо, да предоставят на врага информация за нашите военни подразделения. Какво да правим със социалните мрежи? Трябва ли да бъдат под държавен контрол (поне във военно време) като в РФ, Китай и някои други страни?
Блоговете, социалните мрежи или другите електронни средства за общуване могат да се превърнат в информационна заплаха за обществото. Например, вълненията във Великобритания през 2011 г. бяха организирани и координирани чрез есемеси, изпращани от BlackBerry телефони. По-късно специалистите по информационни войни ги нарекоха блекбъри-война. През същата тази година в Египет и Тунис бяха използвани Facebook и Twitter. В Хонконг през 2014 г. – социалните мрежи и смартфон приложения.
Затова социалните мрежи и другите начини за обмен на информация могат да представляват потенциална информационна заплаха.
Мисля, че държавата трябва да изършва мониторинг на социалните мрежи, но блокиране или друга намеса трябва да има само в изключителни случаи.
Държавата трябва да защитава информационното си пространство – това е принцип на информационната сигурност.
– Има ли нещо, което искате да кажете, но за което не Ви попитах?
– Искам да кажа, че Русия въвлече Украйна в информационна война, но Украйна не е загубила тази битка, въпреки продължаващия значителния натиск на Кремъл.
От друга страна, Русия загуби културния конфликт с Украйна. А той е компонент на информационната война. Как да го разбираме? Ако някога Украйна бе за Русия братски народ, то днес между двете страни бе изкопана дълбока пропаст. Образно казано. В Украйна отричат всичко руско – от изкуството до стоките в магазина. Русия се превърна в някакво национално табу. На Русия ще й трябват десетилетия, за да върне предишното положение.
Превод от руски: Живка Фостер
Няма коментари:
Публикуване на коментар