Йенс Хювсгаард: Европа може да си затвори очите пред една пълномащабна война в Украйна

Интервю на ЙЕНС ХЮВСГААРД за украинското издание „Апостроф”.

Проектът „Северен поток” е събрал бивши кремълски шпиони от цяла Европа и техни поддръжници. Той е инструмент за политическо влияние и източник на обогатяване на руския президент Владимир Путин и най-близкото му обкръжение – предвид това Дания с всички сили се мъчеше да отсрочи строителството на „Северен поток-2”, но в крайна сметка беше принудена да отстъпи под натиска на Германия, която е най-големият лобист на руските интереси в ЕС. За да продължават своя business as usual с Кремъл, Германия и някои страни от ЕС са готови дори да си затварят очите за възможността от пълномащабна война в Украйна.

Йенс Хювсгаард

Йенс Хювсгаард е датски разследващ журналист, изследовател на проблематиката, свързана със „Северен поток” и „Газпром”, както и връзката им с организираната престъпност и европейския политически елит, автор на книги по темата.

- Вие сте разследвали корупцията в проекта „Северен поток-1”. Разкажете по-подробно за корупционните връзки между европейските елити и Кремъл, има ли ги и в „Северен поток-2”?

- Преди две години издадох книга за „Северен поток-1” в Дания, сега написах нова – за цялостния процес на изграждане на „Северен поток” – и я издадох в Германия. Изследвах методите на „Газпром”, връзките между проекта и престъпността, както и властимащите – особено в Германия и Австрия. И какво открих за себе си – нито „Газпром”, нито „Северен поток” са обикновени компании. Мисията им не е да носят печалба. Тяхната задача е да работят като инструмент за влияние на Кремъл върху съседните страни, като Украйна и ЕС, и да обогатят изпълнителите, които са приятели на президента Владимир Путин. Не съм единственият, стигнал до заключението, че това е един корупционен газопровод.

Например, миналата година руската банка „Сбербанк” публикува доклад, който разруши представата за рентабилността на „Северен поток” и други проекти на „Газпром”. Анализирани са „Силата на Сибир” (бъдещ газопровод в Източен Сибир за транспортиране на природен газ от Република Саха (Якутия) до Приморския край и далекоизточните страни - „Апостроф”), „Турски поток” и „Северен поток-2” и е направен изводът, че всички те са нерентабилни и генерират печалба само за тези, които ги изграждат – компании начело с Аркадий Ротенберг и Генадий Тимченко. И двамата са близки приятели на Путин, и двамата са под санкции поради незаконното анексиране на Крим.

След публикуването на този доклад на „Сбербанк” един от авторите му – Александър Фек загуби работата си, а самият отчет изчезна от сайта на банката. Информиран източник в банката заяви, че А. Фек е уволнен по лична заповед на Путин. Не мисля, че това е просто съвпадение.

Наскоро в Германия излезе моята книга „Алчност, газ и пари”, в която са представени тесните връзки на Путин със „Северен поток” и бизнеса на „Газпром”. През 2001 г. Путин уволни цялото ръководство на „Газпром” и го замени с Алексей Милер – негов помощник от Санкт Петербург през 90-те години. Впоследствие голям брой колеги на Путин от органите на разузнаването – КГБ и ФСБ – бяха назначени за директори в компанията. За разлика от всяка друга енергийна компания в света, в „Газпром” повечето ръководни кадри са стари агенти от КГБ и ФСБ.

Но не само в „Газпром” работят бивши шпиони. Управляващ директор на „Северен поток” е Матиас Варниг – бивш офицер от Щази. Путин като агент на КГБ и Варниг като капитан от Щази са работели заедно в Дрезден. Варниг беше един от онези, които работиха за назначаването на бившия канцлер на Германия Герхард Шрьодер за председател на борда на директорите на „Северен поток”. Това беше направено много навреме и подписването на договора с г-н Шрьодер беше много успешна стъпка, тъй като той има връзки с мрежа от европейски чиновници – членове на Социалдемократическата партия, които по политически или лични съображения позволиха да бъдат вербувани в системата „Северен поток”. Например, бившият премиер на Швеция Йоран Першон и бившият премиер на Финландия Пааво Липонен консултираха изграждането на газопровода. Затова Путин продължава да използва парите за разширяване на контрола си над скандинавските страни и Германия. Тоест в цялата тази история Кремъл използва свои връзки, които имат шпионско минало.

"В "Газпром" повечето ръководни кадри са стари агенти от КГБ и ФСБ"

- Обяснете странната ситуация в Дания – тя дълго време забраняваше на Русия да строи „Северен поток-2”, но в края на краищата разреши.

- Да, Дания се съгласи, защото беше в много, много тежка ситуация. Когато Русия получи разрешение за „Северен поток-1”, Дания беше първата страна, която даде разрешение. Ларс Расмусен тъкмо беше станал министър-председател. През 2002 г. в Копенхаген се проведе Световен чеченски конгрес и лидерът на Чечня в изгнание Ахмед Закаев се срещна с Расмусен. В Русия заявиха, че Закаев е терорист и призоваха той да бъде арестуван от датската полиция и да бъде екстрадиран в Москва. Датското правителство отказа да го направи и всички връзки между Русия и Дания бяха прекъснати. Дания вече не можеше да изпраща в Русия свинско месо и бира. Отношенията между страните бяха студени като зимата в Сибир.

В случая със „Северен поток-1” разрешението се отнасяше за полагане на тръбите в непосредствена близост до датския бряг и правителството можеше да се откаже от него – имаше и формален повод: според международното законодателство, предвид екологичната безопасност на газопроводите те трябва да бъдат изграждани в международни води. Но новият датски премиер видя възможност да започне бизнес с Русия. По онова време това беше измяна.

Но откакто Русия поиска разрешение за „Северен поток-2”, много неща се промениха. Дания, повечето европейски страни и САЩ възприемат Путин като нов партньор, на когото може да се има доверие. Но опитът показва, че това не е така – отначало беше Грузия, след това анексирането на Крим, след това Донбас и Сирия, прекратяването на газовите доставки за Украйна.

В Дания стигнаха до заключението, че „Северен поток” не е обикновен газопровод. Това е политически инструмент в ръцете на Путин и ако можем да го спрем или поне да отсрочим пускането му, трябва да го направим. И датското правителство реши да работи колкото се може по-бавно върху предоставянето на разрешение. Отначало Русия поиска разрешение за изграждането на газопровода в датски териториални води и получи отказ. Слад това тя предложи два нови маршрута – единият северно от остров Борнхолм, а вторият – южно от него. Ние можехме да откажем и двата, да искаме по-задълбочени изследвания относно вредата за околната среда. Това можеше да продължава много дълго – ние и така стопирахме проекта две години, но все някога трябваше да дадем разрешение.

Проблемът беше, че ние бяхме под натиск от Русия и Германия, от една страна, и САЩ, от друга. САЩ ни убеждаваха да не даваме разрешение, а Берлин и Москва – да разрешим незабавно. Беше много сложно, защото Германия и Америка са много близки съюзници на Дания – ние сме търговски партньори. Затова взехме решение да предоставим за целите на проекта международните води между Дания и Полша. От 1972 година имаше спорове на коя от двете държави принадлежи тази акватория. Копенхаген поиска да бъде извършено проучване относно евентуален маршрут в тези води. Кремъл се съгласи и Дания даде разрешение за този маршрут. Направихме го, защото това са международни води и защото сме малка страна и не искаме да бъдем наказани нито от Русия и Германия, от една страна, нито от САЩ, от друга.

 

"В Дания стигнаха до заключението, че "Северен поток" е политически инструмент"

- Каква беше реакцията на обществото и политическия елит в Дания  по повод на „Северен поток-2”? Имаше ли изобщо публична дискусия?

- Когато се даваше разрешението за „Северен поток-1”, нямаше почти никакви публични дискусии. Правителството реши да направи всичко почти тайно. В случая със „Северен поток-2” всичко беше съвсем различно. Имаше много публични дискусии относно всички „за” и „против”. Фактически всички датски политически партии бяха против новия газопровод. Само членовете на дясната Датска народна партия – яростни привърженици на Путин и Русия  – бяха „за”.

Но ще кажа още въднъж – Дания беше между няколко супердержави и тази малка страна не можеше да продължава да се съпротивлява. Можехме да се обърнем към ЕС като по-мощна сила от Дания. Но Европейският съюз не би се противопоставил на „Северен поток-2” предвид ролята на Германия в ЕС.

По едно време Франция в лицето на Еманюел Макрон практически се беше отказала от „Северен поток-2”. Но Ангела Меркел и президентът на Германия Франк Валтер Щайнмайер убедиха Париж да промени позицията си. Германия е най-големият лобист на руските проекти.

- Защо? Наистина ли Германия е толкова корумпирана от Русия?

- Заради парите. Германският бизнес е много тясно свързан с руския бизнес. Преди всичко, те са потребители на природен газ. Не толкова отдавна Германия реши да затвори своите АЕЦ и да се концентрира върху енергията, произведена от природен газ. Затова големите немски корпорации имат голяма нужда от природен газ и той трябва да бъде възможно най-евтин. Путин и „Газпром” са наясно с това. Затова Полша или, да кажем, Холандия, плащат повече от Германия. Германското правителство няма да може да управлява страната, ако не може да разчита на големите германски компании.

- Вие бяхте абсолютно прав, че Русия не е надежден доставчик на газ. Затова смятате ли, че Европа има резервен план, ако Кремъл откаже доставките на газ?

- Дания не купува много газ от Русия, ние не сме зависими от него. Но Германия зависи, Холандия купува много газ, Полша, Украйна и съседните страни, разбира се, също. Но сега ЕС издаде нова директива за природния газ, за да контролира Путин и „Газпром”, така че Русия да не извършва транзит на газ, заобикаляйки Украйна. Това е начин за предотвратяване на прекомерната намеса на Русия в европейската инфраструктура и начин за предотвратяване на последиците от евентуално прекъсване на газовите доставки.

"Германия е най-големият лобист на руските проекти"

 - Русия вече започна да демонтира на своя територия газопровода, който води към Украйна, затова ние чисто физически няма да можем да доставяме газ на Европа. А от друга страна, газовият експерт Михаил Корчемкин заяви, че ако транзитът през Украйна бъде спрян, Русия може да започне пълномащабна война. Смятате ли, че този сценарий е реалистичен?

- Мисля, че, за съжаление, това е много реалистичен сценарий. Виждам, че някои европейски държави, давайки разрешение на „Газпром”, са наясно с тези възможности. Германия продължава да твърди, че няма да се съгласи да бъде изключен транзитът през Украйна, но тя ще се съгласи въпреки възможността за пълномащабна война.

- Означава ли това, че западният свят е готов да си затвори очите и да не вижда военните операции и нарушаването на международното право, само за да продължи своя business as usual с Русия?

- Да, за съжаление. Мисля, че Европа е готова да си затвори очите за това. Определена част от Европа. Правителството в Берлин винаги е смятало, че прекъсването на газовите доставки за Хамбург е нещо много по-страшно от спирането на газовите доставки за Киев.

Струва ми се, че това, което се случва сега, трябва много да ни плаши. Трябва да ни плаши силата на Путин днес. Той е много активен в Близкия изток – в Сирия, в Либия. Днес той твърди, че претендира за ролята на световен лидер. Той винаги е имал амбицията да възстанови Русия като свръх държава. И сега „клоунът в Белия дом” и това, което той прави, позволява на Путин да прави каквото си поиска. Путин се превръща в много важен международен фактор. Според мен международната общност трябва да е загрижена за това, което се случва в Русия и да подкрепя Украйна. Мисля, че Украйна трябва да бъде член на НАТО и ЕС. Това би било много важно за страната, но мисля, че Путин няма да го позволи.

- Има ли начин Путин да бъде спрян? Или трябва да се чака, докато той умре или предаде властта на някой друг?

- В момента не виждам в Русия алтернатива на Путин. Той е много силен, контролира всичко, включително изборите. Ако реши да напусне президентския пост, ще го направи. Но сега няма човек, който би могъл да го спре. Опозицията в Русия не е достатъчно силна. Ако Путин може да бъде спрян, то само с международните усилия на Европа  и ЕС чрез налагане на още по-големи санкции срещу него и неговия кръг, който се интересува само от собственото си обогатяване. Путин вероятно е един от най-богатите хора в света и едно по-подробно проучване на неговото състояние ще покаже на света – и което е по-важно – на руснаците, какъв човек е той. Много е важно руснаците да бъдат информирани, защото повечето от тях всъщност са във възторг от Путин и мислят, че Путин постъпва правилно, като възстановява Русия като супер държава.

Разговаря Дмитрий Малишко